Бейрут, Ливан – Зайнеб Сааб заключи вратата на къщата си и

Бейрут, Ливан –  Зайнеб Сааб заключи вратата на къщата си и не посмя да издаде тон, когато убийството стартира в Сабра и Шатила, два квартала, където се намира палестински бежански лагер в столицата на Ливан Бейрут.

На 16 септември 1982 година членове на крайнодясната християнска милиция, Партия Фаланга, се координираха с израелските сили, с цел да убият сред 2000 и 3500 мюсюлмански ливански и палестински цивилни.

Продължавайте да четете

лист от 4 детайла Израелски заложник претърпя „ пъкъл " при нахлуване, само че се отнасяше „ добре “ в Газа Катарският емир споделя, че на Израел не би трябвало да се дава „ гратис позволение да убива “ в Газа Защо френският Макрон посещава Израел? Болничните генератори в Газа ще свършат горивото след 48 часа завършек на списъка

Сааб сподели, че по време на касапницата, траяла три дни, е чула съседите си да крещят, само че не и изстрели. Повечето жертви са заклани с ножове.

„ Те влизаха напряко в домовете на хората и ги убиваха “, сподели Сааб пред Ал Джазира от Сабра.

Повече от четири десетилетия по-късно Сааб и други оживели споделят, че продължаващата бомбардировка на Газа от Израел ги кара да преживеят още веднъж тези ужасни дни в Сабра и Шатила. Повече от четири десетилетия по-късно Сааб и други оживели споделят, че продължаващата бомбардировка на Газа от Израел провокира най-лошите им мемоари, карайки ги да преживеят още веднъж тези ужасни дни за Сабра и Шатила.

Клането се счита за един от най-мъчителните епизоди на принуждение против палестински бежанци, откогато те бяха прогонени от родината си по време на основаването на Израел през 1948 година

Но жителите на Сабра и Шатила споделят, че това, което са претърпели тогава, не може да се съпостави с шокиращото принуждение, което се разпростира в Газа в този момент.

Повече от 5700 палестинци бяха убити за 18 дни на бомбардировки, в това число повече от 2000 деца. Повече от половината население на Газа е разселено и огромна част от домовете и инфраструктурата му – учебни заведения, университети и лечебни заведения – са развалени или унищожени при израелски бомбардировки след 7 октомври, когато бойци на Хамас нападнаха Южен Израел, убивайки 1400 души.

„ Докато гледаме какво се случва в Газа, си спомняме клането тук. Но не е същото. Газа е по-лоша “, сподели Сааб.

Изгубено детство

В дома на Маджди Маджзуб в лагера по малкия екран се разиграха трагични подиуми на палестински деца, избавени от руините, откакто израелските въздушни офанзиви унищожиха домовете им в Газа.

Това го придвижи обратно във времето, когато преди 41 години той беше измежду оживелите след израелско кръвопролитие.

Маджуб беше на 10 години по това време. През юни 1982 година Израел стартира пълномащабно навлизане, с цел да изгони Палестинската освободителна организация (ООП) от Ливан, където беше основана. Израел също възнамерява да откри марионетно държавно управление, ръководено от Партията на фалангата.

До 1 септември ООП се реалокира в Тунис, до момента в който многонационални сили бяха ситуирани да пазят цивилни в Сабра и Шатила. Специалната група по любознание напусна единствено след 10 дни, позволявайки на Израел да обсади лагера.

Две седмици по-късно, сподели Маджзуб, израелците са разположили още танкове и транспортни средства към лагера. Засиленото военно наличие пристигна два дни след мистериозното ликвидиране на водача на партията Фаланга Башир Джемайел.

По това време никой не знаеше кой е умъртвил Жмайел. Но членовете на неговата партия упрекнаха палестинците и те бяха жадни за възмездие.

Когато започнаха убийствата в Сабра и Шатила, Маджзуб сподели, че е видял израелски хеликоптер да лети над лагера, с цел да управлява бойците на фалангата, до момента в който убиват цивилни.

Той също по този начин си спомня по какъв начин се е крил в джамия със своите братя и сестри, където са били тихи и неподвижни, с цел да не бъдат чути.

„ Имаше към 200 души, които се криеха с нас “, сподели Маджуб пред Ал Джазира. „ Спомням си група млади мъже, които напуснаха джамията, с цел да се опитат да обяснят, че в лагера не е имало бойци [ООП]. Всички тези млади мъже починаха. ”

По-късно същата нощ Маджзуб и неговите братя и сестри избягаха от лагера и се събраха още веднъж с родителите си, които бяха на посетители при родственици другаде в Бейрут, когато се разигра клането.

Поглеждайки обратно, Маджзуб счита себе си за късметлия спрямо цивилните в Газа, която правозащитни групи разказват като „ затвор навън “, където 2,2 милиона души са лимитирани да напущат територията без позволение от Израел или Египет, което е мъчно за приемане. < /p>

Израел стегна още повече своята сходна на задушаване блокада на Газа, като прекъсна доставките на гориво, вода и храна след изненадващата офанзива на Хамас на 7 октомври. Тактиката на Израел може да се равнява на военно закононарушение, съгласно специалисти по интернационално филантропично право.

„ Палестинците в Сабра и Шатила бяха прокудени от домовете си през 1948 година като палестинците в Газа “, сподели 51-годишният Маджзуб. „ Израелците се пробваха да ни довършат през 1982 година Сега се пробват да създадат същото с палестинците в Газа. “

Нов геноцид

През декември 1982 година Общото заседание на Организация на обединените нации разгласи клането в Сабра и Шатила за „ акт на геноцид “.

Фалангите са убивали бременни дами и са изтръгвали плода им, съгласно очевидци и публицисти.

Един оживял палестинец, който носи името Абу Ахмед, сподели, че си спомня ясно труповете на хора, струпани по криволичещите и тесни улици на лагера.

Той добави, че е рискувал живота си, с цел да придвижи ранените на носилки до Дахия, близкия квартал в Южен Бейрут.

„ Те убиваха всички и го правеха на инцидентен принцип “, сподели той пред Ал Джазира от вкъщи си в Шатила. „ Обвинявам израелците. Те бяха тези, които трябваше да пазят лагера. ”

Абу Ахмед добави, че в случай че не бяха няколко публицисти, никой нямаше да разбере какво се е случило в Сабра и Шатила.

Той постоянно е вярвал, че в случай че повече хора схванат, че се случва кръвопролитие в действително време, тогава светът ще се намеси, с цел да го спре. Но продължаващото принуждение в Газа промени мнението му, сподели той.

„ Целият свят стачкува, само че никой не реагира или не прави нищо “, сподели той пред Al Jazeera.

Президентът на Съединените щати Джо Байдън и президентът на Европейския съюз Урсула фон дер Лайен предоставиха цялостна дипломатическа поддръжка за безразборната атака на Израел, макар че Организация на обединените нации предизвести, че палестинците са изправени пред действителния риск от геноцид.

Сааб, Маджзуб и Абу Ахмед са съгласни с оценката на Организация на обединените нации.

„ Това не е кръвопролитие в Газа. Това е геноцид “, сподели Абу Ахмед от вкъщи си в Шатила. „ Това е най-лошото принуждение, което в миналото сме виждали в палестинската история. “

Източник: Ал Джазира